Romans 1

Това послание е първото в поредицата на апостол Павловите послания. Написано е преди апостолът да е посетил Рим – многолюдната столица на Римската империя. Същевременно то се явява първото писмено свидетелство за съществуването на християнска община в Рим.

Апостол Павел отдавна е желаел да отиде в Рим, за да посети тамошната общност (Рим. 1:8-15). След дългогодишна дейност в източната част на империята апостолът искал да посее семената на Христовата вяра и в западната ѝ част, като постави началото на мисионерската работа в Испания, за което очаквал помощта и на римската община (15:14-24).

Посланието е написано в Коринт, Гърция, по време на третото мисионерско пътешествие на апостол Павел, малко преди той да отпътува със събраните помощи за християните в Йерусалим (Рим. 15:25-32; Д. А. 20:3 сл.). Той е предприел това пътуване между 56 и 58 г. Преди това е прекарал 3 месеца в Коринт, центъра на неговата мисионерска работа в Гърция (Д. А. 20:2 сл.).

Съдържанието на посланието може да се обобщи като подробно изяснение на това, какво е благовестието на Исус Христос. За целта апостолът развива учението за оправдаването на грешниците (1:18—8:39), като най-напред говори за Божия гняв, породен от греховете на хората (1:18—3:20). Оттук произтичат главните изводи за оправдаващите действия на Бога и за вярата на човека (3:21—5:11). Тези мисли се развиват по-нататък в откъса за новия живот и надеждата на християните (5:12—8:39). След това авторът се спира задълбочено на въпроса за оправдаването на Израил (гл. 9—11). От това може да се заключи, че в Римската църковна община е имало много евреи.

Посланието към римляните представлява обобщение на проповедта и богословието на апостол Павел и затова го наричат „Заветът на апостол Павел“.

Силата на Благовестието

1 ^a Павел, слуга на Исус Христос, призован за апостол, отделѐн да проповядва благовестието от Бога

2 ^b (което отнапред Той беше обещал чрез пророците Си в святите Писания)

3 ^c за Неговия Син, нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,

4 ^d а по Дух на святост беше обявен със сила като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;

5 ^e чрез Когото получихме благодат и апостолство и в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всички народи;

6 между които сте и вие, призовани от Исус Христос;

7 ^f до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призовани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос.

8 ^g Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исус Христос за всички вас за това, че за вашата вяра се говори по целия свят.

9 ^h Понеже Бог, на Когото служа с духа си в благовестването на Неговия Син, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,

10 ⁱ като се моля винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.

11 ^j Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,

12 ^k и така да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша, и моя.

13 ^l И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас, както между другите народи; но досега съм бил възпрепятстван.

14 ^m Имам дълг към гърци и към варвари, към учени и към неучени;

15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

16 ⁿ Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника.

17 ^o Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“

Греховността на света

18 ^p Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които ограждат истината с неправда.

19 ^q Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви.

20 ^r Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.

21 ^s Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но се извратиха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи.

22 ^t Представяха се за мъдри, а станаха глупци

23 ^u и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четирикраки и на влечуги.

24 ^v Затова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, така че да се опозорят телата им между самите тях,

25 ^w те, които замениха истинския Бог с лъжлив и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца, Който е благословен довека. Амин.

26 ^x Затова Бог ги предаде на срамни страсти, като и жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена.

27 Така и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, като вършеха безобразие мъже с мъже и приемаха в себе си заслуженото въздаяние за своето нечестие.

28 ^y И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,

29 изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, алчност, омраза; пълни със завист, убийство, свада, измама и злоба;

30 клюкари, клеветници, богомразци, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си,

31 безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;

32 ^z които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.